Днес, 7 март 2012 година, сряда, милиони или може би милиарди хора на различни възрасти, от различни краища на света, с различни интереси, различен пол, вероизповедание и социални нагласи, не можаха да влязат в социалната мрежа Фейсбук.

Сутрешното кафе, следобедния чай или вечерното питие - извън социалната мрежа и далеч от виртуалните приятели. Ами сега? или - Какво от това?

Клуб 50+ се порови из интернет, за да научи какво се е случило, но попадна единствено на предположения и на никакво официално изявление. Потребителите правеха догадки, че вероятно хакерска намеса е причина за Фейсбук-срива. Някои стигнаха до там да подозират пъклен план, част от световната конспирация, други клатят глава – маите...нали предрекоха, започна се, а трети просто изчакват. Сривът обаче беше факт. Временен, но факт.

Може би в този момент всеки от нас си е дал сметка до каква степен сме зависими от виртуалното си съществуване и какво означава за нас неговото изчезване, пък дори и временно, пък дори и само любимата ни социална мрежа.
Можем ли без Фейсбук? И колко? Забелязахте ли, отбелязахте ли липсата на фейса?