Хората, които практикуват медитация, са в състояние да изключат областите на мозъка, свързани с бълнувания и психични разстройства като аутизъм и шизофрения, показва ново американско проучване. Опитните медитиращи са не само по-щастливи, но и мозъкът им работи „гладко“.

Знанията за това как „работи" медитацията може да помогнат за напредъка в изучаването на редица заболявания, смята водещият автор на проучването д-р Джъдсън Брюър, асистент професор по психиатрия в Йейлския университет.

Той и колегите му от университета са използвали функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI), за оценяване на активността на мозъка при опитните и при начинаещите медитатори, докато те използват три различни техники за медитация.

Независимо от вида на упражняваната медитация, опитните медитиращи са намалили активността в „мрежата по подразбиране" на мозъка – онези участъци, които са свързани с пропуски и нарушения на вниманието като тревожност, хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието (ADHD), както и с натрупването на бета амилоидни плаки, свързани с болестта на Алцхаймер.

Учените са открили още, че, когато „мрежата по подразбиране" е активна, мозъчните зони, свързани със самонаблюдението и когнитивния (познавателния) контрол също били активирани, но само при опитни медитиращи, не и при новаците.

Това предполага, че квалифицираните в медитацията хора постоянно контролират и потискат появата на „Аз"-мисли и „скитащите" умопостроения, тоест т.нар. вътрешен диалог. Ако те станат твърде силни, тези две състояния на ума са свързани със заболявания като аутизъм и шизофрения.

Нещо повече: при опитните медитиращи въпросните мозъчни зони са били активни както по време на медитация, така и по време на почивка, което подсказва, че те са развили „нов" мозъчен режим „по подразбиране", който е фокусиран повече „тук и сега" и е по-малко егоцентричен, е изводът на изследователите.

„Способността на медитацията да помогне на хората да останат в „сегашния момент" е част от философски и съзерцателни практики в продължение на хилядолетия – казва д-р Брюър. – От друга страна, отличителен белег на много форми на психични заболявания е прекаленото занимание със собствените мисли, а очевидно медитацията може да промени това състояние. Това ни дава някои полезни знаци за нервните механизми, с който може да се работи при лечението им. А редица проучвания са показали, че това е свързано и с увеличаване на степента на чувството за щастие."

По думите на изследователите медитацията може да помогне за решаването на редица здравословни проблеми – от отказването на цигарите, например, до справянето с раковите заболявания.

Изследването е публикувано на 21 ноември в Бюлетина на Националната академия на науките на САЩ.