Червено-бяло наричане за бъдност

Обичам белия цвят – на него най-добре се открояват останалите багри. Обожавам го, защото е чист, нежен, девствен, лек и ефирен. Белият цвят е първичен и носи предчувствие за щастие. Радостта, която ни дарява предвестника на пролетта – бялото кокиче. Когато видя, че е подало главица изпод премръзналата от зимата земя, усещам в себе си вяра и надежда, че животът продължава, винаги продължава. Вдигам глава към небето и ме омагьосва красотата на играещите по небето облаци, с цвят на пухкав памук.

Червената нишка в нея ме зарежда със здраве и сила, мощ и увереност, плам и огън. Кръвта е двигател на нашето тяло, а тя е червена. И когато се закичим с мартеница, тялото и душата ни стават по-чисти, по-силни, по-пъстри и по-усмихнати.

Червен е пламъкът на огъня, който раздава топлина в студа. Но червени са и огнъовете в Ада, и алената нишка на мартеницата ни предпазва от лоши помисли и действия.

Българската мартеница – бяло и червено, нежност и сила, тишина и вик, святост и огън, вяра и истина, завет и бъдеще.

Нека да помним думите на Аспарух, никога да не разкъсваме бяло – червения конец, защото тази окървавена нишка завинаги свързва българите.