На стълп висок се възкачил, суетата земна да загърби 

Симеоновден, Летен полазник. Симеон орач, Симеон сърп, Симеон брульо – това са някои от наименованията, с които в народния календар се нарича 1 септември, считан от земеделците за началото на стопанската нова година.

Светецът, който се празнува на този ден, е Симеон Стълпник – един от интересните и леко странни светци. Произхождал от бедно и благочестиво семейство и като дете бил пастирче. Едва 13-годишен, той прозрял Божието чудо, и на 18 с цялото си сърце се отдал на Бога. Оттеглил се в манастир, за да бъде по-близо до него, а така – и по-верен нему.

Смирен и кротък, Симеон се плашел от хорските хвалби и всячески се опитвал да ги отклони, за да се предпази от възгордяване и греховност. Затова напуснал манастира и се отдал на отшелничество. Заживял в пещера като пустинник, но отново се чувствал не достатъчно далеч от светската суета и суетност. Затова решил да изгради стълп-кула и да живее на върха ѝ.

Събрал камъни и изградил стълп, а върху него – тясна килия. Но хората продължавали да прииждат. Тогава Симеон продължил да строи стълп след стълп, кой от кой по-висок. На тези стълпове се молел, коленичил. Накрая построил и последния, най-високия стълп – цели 40 лакти. Оградил го с каменен зид, за да отдалечи от себе си хората, които идвали. Но те, чули за нечовешкия му подвиг, пристигали на тълпи, за да изповядват греховете си.

Идвали не само християни, идвали и езичници, но всичките – търсещи опрощение и изцеление. Не ги отпращал Симеон, слизал и изслушвал всекиго. Но когато някой понечел да го словослави, той го порицавал и карал да отправя благодарностите си единствено към Бог.

Хората слушали Симеон в захлас и си тръгвали от стълпа изцерени от горделивостта и решени да променят живота си. Според преданията Свети Симеон Стълпник живял цели 103 години.

Народни обреди по Симеоновден

Макар църквата да чества светец, по нашите земи Симеоновден като че ли е съвсем бегло застъпен църковно. Затова денят е предимно аграрен празник.

Във всички краища на България началото на септември се свързва с есенната оран и сеитба. Това е и времето, когато се събират орехите. Затова в навечерието на летния Симеоновден, стопаните носели за освещение в църквата семена за посев. В зърното те поставяли стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети, и пепел от дървото, горяло на предишната Бъдни вечер. Това символизирало плодородието, което чакат да им изпрати Бог, а преди това свети Симеон Стълпник да благослови.

На 1 септември в ранни зори домакините омесвали пшеничени питки, с които ритуално захранвали на добитъка. За впрегатните животни се приготвяли специални малки кравайчета, които закачвали на рогата им. Обличали се в нови празнични премени и тръгвали към полето с каруци, накичени с цветя.

В Северозападна България е познат обичаят

Курбан за св. Симеон Стълпник

Стопанката коли петел пред приготвената за тръгване каруца, като по този начин показва почитта си към светеца. Наръсва с жар от огнището, в което е пекла обредния хляб, та да е спорна работата, и подава на мъжа си варена кокошка, увита в специално изтъкана за целта бохча. В бохчата има още баница и погача.

Орачите, щом стигнат нивата, изорават една бразда, след което разчупват обредния хляб на четири – колкото са посоките на света. Едната част от хляба хвърлят на изток, откъдето изгрява слънцето; другата дават на воловете, които вършат тежкия труд; третото парче заравят в земята за същинския стопанин на нивата; четвъртото парче отива за орача. Кокошката изяждат цялата, а костите ѝ заравят пак в първата изорана бразда.

Поверия и гадания

На Симеоновден храна вкъщи не се връщала, защото се вярвало, че е на глад и немотия.

Сутринта се гледало кой гостенин ще „полази" първи дома – какъвто е полазникът, такава ще е годината.

Орачът по целия път гледал кого ще срещне и гадаел – ако е бременна жена или жена с пълни ръце, то значи реколтата ще е плодовита; ако е бедняк окъсан, значи ги очаква лоша година; ако е дете пъргаво, то значи бързо ще изкласят семената.

И още... Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се палело огнището, за да се предпазят нивите от пожари. Стопанките не перат, нито простират, за да не поникнат празни житните класове; не предат и не плетат, за да не нападнат вълци стадата.

Според народните вярвания на този ден пари на заем не се давали и не се изнасяло нищо от дома, за да не излезе „берекетът". А ако времето било слънчево и топло, поверието гласяло, че и през януари идната година ще е такова.