Докато се чудим как да платим битовите си сметки, слънцето ни бомбардира с безплатна енергия

Всеки месец, когато дойде време да плащаме битовите си сметки, правим планове как да съкратим още повече разхода си на топлина и електричество. В същото време, сме буквално бомбардирани от безплатна енергия, която не използваме за нищо, освен може би да придобием модерен тен.

Само за седмица слънцето ни праща щедро повече енергия, отколкото могат да ни осигурят всички налични запаси на планетата.

Всяка секунда прахосваме около 1,35 киловата

на квадратен метър, а в същото време водим ожесточени войни за последните капки петрол, които можем да изстискаме от пустинята.

Не случайно европейските директиви насърчават използването на възобновяемите енергийни източници, като освен слънцето ценни помощници могат да се окажат вятърът и океанските вълни. Доколко е ефективно производството на етанол от селскотопански култури като царевицата, е спорен въпрос. Когато опре до слънчевата енегрия обаче, единственото, което ни пречи да задоволим енергийния си глад, е липсата на технологии, които да оползотворят всеки безплатно носещ се към нас фотон.

Докато чакаме решаването на глобалните енергийни проблеми, можем спокойно да се погрижим поне за собствените си битови сметки.

Слънчевият бог обича България, и ние сме една от най-подходящите държави за инсталация на соларни панели. За разлика от англичаните, които обичат да казват, че са имали лято миналия вторник, ние не можем да се оплачем от липса на внимание от страна на Аполон.

Той ни озарява с присъствието си средно между 250 и 300 дни в годината, а в някои градове е дори по-чест гост. В Гоце Делчев слънчевите дни са средно 317, в Смолян – 315, а в Кърдажли – 309.
Жителите на Пловдив и Сандански също са сред привилегированите, като средногодишното слънцегреене в двата града е съответно 2240 и 2520 часа. Столичани се радват на златните лъчи около 2020 часа годишно и също могат изгодно да използват сипещата се върху им енергия.
Важно е да се уточни, че тук не става дума за производство на ток, тъй като

системите за получаване на фотоволтаично електричество са твърде скъпи,

за да са изгодни за едно домакинство. Бумът на бизнеса с тях се дължи на факта, че според европейските директиви България също се опитва да окуражи разработването на възобновяеми източници, и произведеното от тези централи електричество се изкупува 100%, и то на цени, значително надвишаващи цените, по които ние си купуваме тока.

Ако не смятате да започвате бизнес в тази сфера, а само да си спестите от месечните разходи за енергия, можете да използвате соларните панели за подгряване на вода и за отопление на дома, или дори на плувния си басейн, ако сте от щастливците, които притежават такъв.

В най-слънчевите градове в България, като Пловдив и Сандански, един панел е достатъчен да задоволи нуждите на четиричленно семейство, а

инвестицията се изплаща за по-малко от година

Средно за страната, ако предположим, че човек използва около 50-70 литра гореща вода на ден, за получаването ѝ ще му е необходим около един квадратен метър колекторна соларна площ, или за четиричленно семейство – два слънчеви панела с площ от 4 до 4,8 квадратни метра.

В момента на пазара се предлагат китайски соларни панели, които се продават за около 1000 лв., заедно с бойлера. Гръцките вървят по около 1600 лв., а немските са с около двеста лева по-скъпи. Това означава, че дори ако използвате по 100 литра топла вода на ден за всеки член от семейството, и живеете в най-мрачните градове на страната, вложението ви ще се изплати най-много за две години.

Веднъж поставена, самата инсталация не изисква почти никакви допълнителни инвестиции и грижи – прави се профилактика на всеки шест-седем години, а веднъж годишно се обновява антифриза, който вече може да се намери дори под десет лева на литър.

Добре е да имате предвид, че германските вакуумни панели от висок клас не са подходящи за България – те са произведени специално за нуждите на потребителите от севера, и не издръжат на високи температури.

За да оползотворите максимално слънчевите лъчи, специалистите съветват освен за подгряване на вода, да използвате инсталацията и за отопление на дома си. Така вложението ви ще се изплати най-бързо.

При подовото отопление

ще са ви необходими около 12-15м² соларна повърхност за всеки 100м² отопляема площ, а при отопление с радиатори необходимостта е 16–20м².

Интересна, макар и все още не особено популярна, е и възможността слънчевата енергия да се използва за осветление чрез системи от алуминиеви тръби, които осигуряват естествена дневна светлина в слабо осветени помещения.

Хората често правят грешката да мислят, че соларните панели се използват само през лятото. Работата им всъщност не зависи от температурата на въздуха, а само от слънчевите лъчи, и затова се използват дори в студени региони като Скандинавия. Съществуват дори проекти за изцяло захранвани от соларна енергия къщи в Аляска.
От значение е обаче каква е покривната ви конструкция и нейното географско изложение. Най-добрият случай е когато панелите са насочени на юг, с максимално отклонение до трийсет градуса.

Наклонът на панела зависи от сезона, като през лятото той е между 20 и 30 градуса, а през пролетта и есента – от 40 до 45 градуса. През зимата може да се наклони до 60 градуса.
Разбира се, съществува и

една осезаема за много домакинства пречка

– че не разполагат с необходимите средства, които да инвестират в соларни панели и така да намалят разходите си за комунални услуги. Както казват англичаните, да си беден излиза скъпо.

Разрешение обаче има и на този въпрос. Европейската банка за възстановяване и развитие, в сътрудничество с българското правителство и Европейския съюз, е разработила кредитна линия, финансираща проекти за енергийна ефективност.
От нея могат да се възползват не само фирмите, навлизащи в бранша на възобновяемите енергийни източници, но и семействата, които искат да инсталират соларни панели, енергоспестяващи прозорци, енергоефективни газови котли, и т.н.

Всяко домакинство може да ползва заем от 350 до 2000 евро.

Как става това?
Документи не се подават в ЕБВР – институцията само отпуска средства на своята мрежа от партньорски банки. Те от своя страна предоставят заемите на населението, като много от тях не начисляват такса за кандидатстване. Сред партньорите на ЕБВР са ДСК, ОББ, Пощенска банка, Пиреос, Райфазен банк, Прокредитбанк и други.
Плюс на кредитите за енергийна ефективност е, че можете да използвате безвъзмездна помощ в размер на 20% от инвестицията си при подобрение на дома и 30% – при жилищни кооперации, ако в проекта са се включили поне половината от живеещите в сградата.

Повечето семейства обаче предпочитат сами да спестят пари и поемат всички разходи за инсталиране на соларните панели. Много от пробвали силите си да получат такъв заем се оплакват, че бюрокрацията е непреодолима, като в крайна сметка молбата им е била отхвърлена. Освен това, лихвите по тази програма са сравними с оскъпяването по традиционните потребителски кредити, а всеки допълнителен заем може да натовари непосилно семейния ви бюджет в условията на криза.

Освен това, необходимата сума за инвестицията не е чак толкова голяма, а срокът на изплащането ѝ е доста кратък.