През 863 година Константин Кирил Философ и неговият брат Методий създават азбука, която да съответства на фонетичната система на славянската реч и на тази азбука започват да превеждат някои черковни книги от гръцки на славянски. Българското наречие, което се е говорело към този момент северно и източно от Солун бива записано на книга и от този момент се превръща в книжовен език.

Интересни са споровете около датирането на рождената дата на българската писменост.
Черноризец Храбър в своето произведение „О писменьхъ" съобщава година 6363. Някои учени правят следните изчисления (6363-5500=863), а други оспорват горното и твърдят, че 6363 – 5508=855. К.Куев в студията си „ Към въпроса за началото на славянската писменост" доказва убедително, че 6363 година, спомената от Черноризец Храбър се равнява на 863 година.

Но колко хора знаят, че:

* Названието глаголица идва от думата глаголъ, означаваща „дума", каквото е и наименованието на буквата Г в тази азбука. „Глаголати" пък има значение на говоря, затова и глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят".
* Наименованието глаголица е възникнало в Хърватско, като част от езиковедите изказват предположения, че първоначалното название на този вид писмо е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ.
* Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековния гръцки минускул.
* В глаголицата няма главни и малки букви.
* Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).
- Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век тя не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите на това писмо стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.
* Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: аз, буки, веди, глагол, добро, ест...
* Буквите в глаголицата имат и числена стойност — първите десет обозначават единиците, вторите —десетиците, третите —стотиците. Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.

Глаголизата е първата стъпка в развитието на българската книжнина.