На 3 април 1973 година служителят на Моторола Мартин Купър се появява на ню-йоркска улица, в близост до хотел "Хилтън", като носи в ръката си предмет, силно наподобяващ пластмасова блок-кутия, пълна с жици и интегрални схеми.

В онези времена, за да осъществите разговор от разстояние е трябвало да разполагате с лукса – телефон в автомобила, хиляди долари за разговори, около 30 паунда за оборудване, както и специална антена, монтирана в багажника на колата.
Каква е изненадата на минувачите, когато Купър не използва за разговор телефона от автомобила си, а нещото, което носи в ръка. Натиска едно копче и така провежда първият в историята разговор по клетъчен телефон.

В средата на изминалия 20 век, американската лаборатория "Бел" на "Ей Ти енд Ти"(AT&T) започва разработка на мобилни комуникации и достига до създаването на първите преносими телефони, но пригодени за автомобили.Т.е. мобилни, но не съвсем. Мартин Купър е вдъхновен от това откритие, защото мечтата му е да създаде телефонен апарат, който хората да могат да носят непрекъснато и навсякъде със себе си.

И ето, че през 1973 година успява да сбъдне тази своя мечта, а вероятно и мечта на милиони по целия свят. Първият клетъчен телефон тежи 1,13 кг и има внушителните размери 22,5x12,5x4,4 см. Години по-късно гениялният инженер ще признае, че е започнал да носи мобилни телефони едва тогава, когато размерът им е станал достатъчно малък, за да може да ги закачва на колана си.
Дали сме му благодарни – определено, освен когато чуваме в слушалката „Няма връзка с този номер".