Робърт Бърнс

Ерих Мария Ремарк

Седни до мене на леглото
и вдишвай този аромат,
умора и тъга в него има
и гасне вечерта в мрак.

- Aх, с мене свършено е вече
и няма бъдеще пред мен.
Погледна я Вълкът ,но си мълчеше
съгласен беше с нея в този ден.

После всеки знае що се случи
и колко страст изля се в нощта
Кой каквото търси си получи
и какво се случи ......след това...
пееше в разцъфналата ръж.
Посрещна я Вълка с премрежен поглед
и си помисли-" Ох, как да кажеш ...Къш"!!!

Джек Лондон

Тя бе достойна дъщеря
на свойта бяла раса.
Течеше в жилите и буйна кръв,
а не меласа...

Затуй сега се хвърли тя без страх,
запретнала поли.
Похотливо Вълчо сви опашка
и потънаха в гъстите гори.

Шекспир

- Да вляза, или да не вляза?
Ловеца тоз въпрос го мъчи,
кое е по-добро Вълка ли да убие,
или при него да се скрие.

И да дочака кротко, кротко
да дойде с кошничка с храна,
Червената любима шапка
накичила главата си с цветя.

Да легне после на кревата.
- Ох, защо сковани днес са мойте сетива
с тез мисли, ставам май немощен
под бледната мазилка на страха.

О, миг ! Поспри, прогони тез мисли!
Червена шапке, ти вярна си нали?
Остави Вълка той вече е нахранен,
а ти при мен в леглото полегни.

Максим Горки

Стаята на тази баба
беше стара и нечиста,

а стъклата тъмни от мухи.

Бабата лежеше стара, свита
и погледна Вълчо с гаснещи очи.

Ох ,Никитка Волков пак ли си пиян?
Но понеже все пак беше тя човек,
думите и гордо прозвучаха,
а Вълчо каза:- Ох, де да бех!

Щеше още да си поживееш
в тази стара сенчеста гора,
А сега каквото и да пееш
с тебе ще се замезя.

По...Ги Дьо Мопасан

Вълкът я срещна като
стар развратник,
изгледа я с поглед той лъстив.
А тя,провинциалната кокетка,
отправи само поглед срамежлив.

Той вече виждаше сега
как падат фустите и бавно,
очертали нежната снага
и си помисли: -
-Ох,ще си прекарам днеска
славно!!!

Робърт Бърнс

В цъфналата ръж полегнал
едвам прогледнал сред рояка от мухи,
лежи си Вълчо там огромен, страшен
и нетърпеливо мърда с уши.

А тя наивна, с кошничка в ръката
пееше в разцъфналата ръж.
Посрещна я Вълка с премрежен поглед
и си помисли-" Ох, как да кажеш ...Къш"!!!

Реймънд Чандлър

Духаше пустинен вятър
от онези ветрове,
дето къдрят ти косите
и небръснатите вратове.

В такава тъмна вечер
остромуцунест силует,
с галантен жест почука на стъклото
на бабиния мезонет.

- Виждате ли,съжалявам,
но съм дошъл да Ви изям -
Вълкът прошепна тихо
и подхвърли-
- Ах, целия съм страст и плам!

-Отнеси се сериозно
бабо ти към тоз въпрос!
- Аз отдавна се отнесох
ама ти си много прост.

И въобще не си дискретен -
прекаляваш с този глад
може да съм баба,но лебедовата
си песен , с тебе ще изпея Вълчо аз.

Райнер Мария Рилке

Това е той –несъществуващия звяр-
всички го познават.
Походката му, оня мъжки чар
на погледа му, дет не се забравят.

Измислен звяр от приказката стара,
но всъщност най-истинското същество,
създават му пространство и му вярват
без да се замислят за какво.

Дали за туй, че една девойка
с шапчица червена на глава,
той видял я само като бройка
гонен дълго от глада.

От глада ли? Нека ги оставим.
Приказките свършват с весел край .
Лошите си мисли да забравим,
......а какво се случи всеки знай.