Преминаване
Покрай преминаха
много сезони,
в палитрата цветна всичко се сля.
От живота ми дните вече се
ронят,
като преглъщана дълго сълза.
Уморена луна в оцеляло
небе,
на облака тъжен остави
сребърна диря.
А в моите сънища, бели
коне,
...с юздите си времето спират.
Студен огън
Не можах да опазя,
както мидите пазят
топлината на лятото
в зимните дни –
твоят огън,по мене
оставил
само студени следи.
Завързах с чакане
всичко изпято
за вятър, за слънце
за бели вълни.
Не изгря обичта ми
в твоето лято,
остана в калъфа
...на сивите дни.
Копнеж
Бреговете на моите нощи
закопняха пак за зелени върби,
за луди слънца,
от които още
хоризонта в мене гори.
За вятър завързал хода
на дните,
за сънища цветни в
будни очи,
за длани – с любов напоени,
разпръснали сиви мъгли.
Сънено утро насила очите
отваря,
от дългото взиране – пътят се скри,
а на небето – луна побеляла
...отново се готви да спи.
Люлка от забрава
Дъждът извика в мене
спомена за лято,
за дъхава трева и
клонести върби.
За босоного детство яхнало
мечтата,
в шепи за събирам падащи
звезди.
От цветята летни –
песни да изплитам,
ручей да превърна в светъл
водопад.
Есенно крилата – с вятъра да тичам,
сълзите да скривам
в късен листопад.
После уморена, кротко да
приседна,
до синята лагуна на моите
мечти.
Но защо тогава – на времето
оставих,
в люлка от забрава
то да ги приспи?
Непоправимо
Знаеш ли защо те има
в сънищата ми дори?
Защото беше дълга тази
зима,
защото още ме боли.
Защото нито мога да забравя,
нито мога да простя,
а нямам време да поправя
непоправимите неща.
Задрямало чувство в съня ми
проплаква.
Много ли, малко ли дадох
от мен.
...Бели светулки в душата ми чакат
да заспи уморения ден.
Живот
Животът ти все не достига
да проумееш,че си живял.
Все нещо не си постигнал,
все нещо не си домечтал.
Времето с присмех потаен
затваря врата след врата.
Път ти чертае нехайно,
кове ти незнайна съдба.
И само разбираш,че в този театър
завесата бавно се спуска.
Дълго играл си в измислен
спектакъл,
...а своя живот си пропуснал.
Коя е Деница Пеева
Казвам се Деница Пеева. Живея в Пловдив. Годините ми са над 50 и съм в заслужен отдих...Пиша стихове и проза (разкази). Поезия за големи: „Тунел под времето“ и „Люлка от забрава“, а за малките: „Пакостници“, „Детенце цветенце“ и „Няма лоши деца“. Подготвям сборник с разкази за деца „Приключенията на Тъмното“, откъдето са и Приказка за тъгата, Приказка за приятелството и Приказка за самотата и друг сборник за възрастни „Ръждата на живота“. И всичко това поради нямане какво да се прави и за притъпяване на чувството за безполезност...
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
Добави коментар
Подобни статии:
По-стари статии:
|
