„Грийнпийс“? Банда самозванци, презирам ги!

Аз не съм в чужбина заради парите, а за да работя! Какво да правя, ако се върна тук? Не мога да вегетирам!
С Таня прехвърляме тема след тема по средата на няколкодневната ѝ „пълна почивка“ в България. Думите ѝ не са повод за спор, току-що сме обсъдили ситуацията в научните среди у нас, в БАН, ясно е, че в идеята за завръщане няма кой знае какъв смисъл. Страна без наука и култура няма никакво развитие, убедена е тя. Опитвам друга актуална от изминалата година тема – забраната на ГМО. По лицето ѝ се изписва познатото изражение, с което ст.н.с. Таня Кръстанова винаги удостоява екоактивистите: презрение.

„Такава некомпетентност – думи нямам!“ Репликата не е за организаторите на протестите около парламента в България, които Таня никога не е виждала, а общо мнение. Запозната е с аргументацията на подобни активности в глобален мащаб, защото в цялата си научна кариера е усещала присъствието им наоколо.

Тя си идва всяко лято, но обикновено е толкова ангажирана, че престоят й трудно може да се нарече отпуска. Току-що е изпратила групата мисионери от САЩ, гостували и помагали за пореден път на старците в Равногор. Разпуска, преди да поеме и тя за Америка.

„На времето и аз бях в „Екогласност“ но им казвах – като не разбираш, не говори“, превърта назад събеседничката ми. С „Грийнпийс“ са свързани някои от най-тежките ѝ моменти. През 2001 г. се връща в щата Вашингтон от симпозиум в Сейнт Луис, където е представила резултати от работата си при всеобщо одобрение и интерес, и заварва изкоренено цялото си опитно поле – под натиска на екоактивистите, които шантажирали собствениците на компанията, че ако не премахнат „тези трансгенни растения“, ще оповестят, че цялата им винена продукция е с изкуствени гени.

„Представяш ли си, вложили са 2 млн. долара за най-модерна лаборатория, в която да обучавам хора и да създавам лозови подложки, устойчиви на вируси, и изведнъж се огъват, ликвидират всичко, за да си нямат неприятности с едни самозванци!“

„Те не разбират, че в научната работа се използват гени от самото растение, не отвън. Етиката е запазена, защото след като се трансформира подложката, тя става устойчива, а самата присадка, сортът, от който се развива плодът, не е повлиян.“

Срещу вирусите няма лечение, също като при хората, обяснява Таня. Единственото решение е генното инженерство. Потвърждение на думите ѝ е фактът, че докато търпи подмолните удари на природозащитниците, при нея идват специалисти чак от Франция с молба да им произведе лозички, устойчиви на бич №1 за лозарството в целия свят – вируса на късовъзлието.

Вектори на вируса са нематодите – микроскопични червейчета, които заразяват корените на растенията със слюнката си. Когато подложките станат устойчиви, присадените върху тях сортове са напълно защитени.

За първи път чух тези обяснения преди близо 20 години, когато Таня все още беше в България и създаваше своите епруветкови защитени лозички в Научно-производствения лозаро-винарски комплекс в Септември.  По това време не сме разговаряли толкова за генното инженерство в лозарството, но Таня вече е виждала своя път. Мен повече ме впечатляваше следното: купоните в дома ѝ се вихреха до малките часове, лягахме си в 4, в 5 часа. На другия ден всички си поспивахме и си намирахме извинение да отидем по-късно на работа. Единствено Таня в 6 часа вече беше на гарата, хващаше си влака за Септември, пристигаше първа в лабораторията и подготвяше задачите, които да раздаде на лаборантките за през деня.

По пътя към успеха

Нещо подобно се е случвало и във Франция, страната, в която тя получи за първи път в света трансгенни лози, устойчиви на вируса на късовъзлието (1991 г.). „Купих си кола, за да се придвижвам до института, но ме беше страх от големия трафик. И за да го избегна, сутрин ставах в 5 и шофирах, преди французите да са плъзнали по улиците, а вечер изчаквах да отслабне движението и чак тогава поемах към дома.“ На практика тя и там е отваряла и затваряла лабораторията.