И тези абитуриенти завършиха

Пияни от радостта, че са прекрачили етапа на зрелостта, стъпили в началото на новото тръпнещо очаквано бъдеще, което непременно трябва да е добро, обнадеждаващо, устремно и доказващо уменията на младите хора. Гледката на толкова много радост се струва близка на всеки минувач, приканва го да си спомни за своето радостно еуфорично преломно останало в миналото време, като пусната връв на розов балон. Отишло си невъзвратимо някогашно, когато са обличали мечтите си, обували златните си обувчици, тръгнали с тях по друма на големия важен живот. По пътя на успехи и неизбежни провали, на спирки и спирали.

Паролата – ключ на младите хора, стъпили в новата ера, е този абитуриентски бал. "Пак ще се срещнем след 10 години..." – поздравяват по радиата сегашни и някогашни абитуриенти, връщащ към спомени и надежди рефрен, нахлуващ в сегашния груб, объркан, неясен за мнозина живот. Тревожим се за тези с неистовите писъци огласящи улици и площади. Всеки изразява радостта си по свой начин, всеки придружава радостта си с това, което обича и консумира.

За нас, вече възрастните, зрелостничеството означаваше възпитан естетически вкус,

етика, натрупани знания, израз на предпочитано облекло, поведение, музика, литература, изкуство. Днес времето показва различни свои знаци – пъстри тълпи пред елитни столични заведения, клаксони и тромби, крещяща музика, чалга и кючеци, и много балони, балони – всички те вкупом формират метафората на днешното време. Една откровена безпардонност, много често омесена в безвкусица и кич, посредственост, липса на вкус и на изискан стил. Те, мисля си, не позволяват да усетиш онази особена, единствена, красива тържественост на този точно празник. Пък и на всеки друг. Простащината се вее сред розовите балони и скъпите, но чужди коли, а всичко това ни отдалечава на светлинни години от нашата, българската и европейска култура, от естетически представи за красота, тържественост, внушавани довчера на същите тези зрелостници в учебните стаи, от учители и от родители.

В настоящата ни европейска принадлежност по-близо ли сме до нашата българска семплост, сдържаност и духовна събирателност, такива, каквито територията на тази географска ширина може да ни създаде и ни подготви за близкото и по-далечно утре? Учи ни да не демонстрираме онова глупаво фалшиво благополучие от модата на днешната криворазбрана демокрация, отглас на деформираната ни свобода.

Ново време, произвеждащо ново поколение, в очите на което виждаме да струи същата онази радост, каквато имаше някога в нашите очи преди няколко пъти по 10 години.

Днес дори фантазията е друга,

почти непозната за нас, вече остарелите зрелостници. И не съвсем. Ето, абитуриентите от гимназията по приложно изкуство са решили от своя бал да направят истински весел карнавал, с тоалети и аксесоари на свои любими образи, в които от малки са мечтали да се превъплътят. Щастливи, че днес на своя празник на младостта могат да облекат костюма на своята мечта, да крачат преобразени гордо по улиците, без да предизвикват хорското неодобрение, да демонстрират пред всички мечтите си. Светкавици, камери, фотоапарати запечатват настроението на младите хора, преобразени в мечтаните им образи. А съпътстващите ги мечти се издигат и смесват с розовите балони високо над главите на всички участващи и съпричастни на празника. Мечтите на млади и стари ги следват горе, високо над главите, и още по-нагоре...

Млада дама споделя, че тоалетът й е дело на световноизвестен дизайнер, водещ гуру в елитната мода. Друг младеж обяснява в колко чуждестранни университета е подал своите докуменити и къде вече е приет.

Ако равният старт е все повече отдалечаваща се химера за още не усетили горчивия вкус на трудната действителност, то по пътя на тази илюзия ще я последват докрай поне розовите балони.