|
животът -
роднини
|
|
Нина Дончева
|
Ако е така – защо?
Няма как да дам отговор на този въпрос от личен опит, защото ми е рано да ставам баба, но пък имам доста наблюдения като дъщеря и майка. Около мен е пълно с баби и дядовци, които дават мило и драго за внуците си. Едновременно с това, може би като проява на някаква ревност, синовете и дъщерите им редовно се оплакват от това, че малките палавници „много ги глезят" при баба и дядо.
|
|
Последна промяна от четвъртък, 30 септември 2010 г. 17:18ч |
|
|
животът -
роднини
|
|
Зоя Маринчева
|
Моята баба на 71 години посети Капитолията в Остин, Тексас, през 2007 г.
Истинските чергари на глобализираното село
Има една група немлади българи, които са прегърнали глобализацията някак си без да искат.Те, обаче, не са обект на интереса на туристическите агенции, защото са крайно безнадеждна група. Огромната част от тях не знаят чужди езици и нямат много пари, но прекарват зимите в странство. Губят се из европейските летища, но не се отчайват. Здравето им не е перфектно, но тръгват, въоръжени с торби с лекарства. Те са на възраст между 50 и 80 години. Никой не ги закичва със здравец на летището, нито пък им полива вода на прага на къщата в деня на полета. Никога не са си мислели, че ще станат граждани на света. Веднъж пристигнали в новия свят, уседналите им души преживяват еуфорично щастие за месец-два, после балансират някак си между непозната рутина и екзотика на фона на ефирна носталгия, а на шестия месец заболяват от клаустрофобия.
|
|
Последна промяна от сряда, 03 февруари 2010 г. 22:18ч |
|
|
|
|
|
