Стриптийзьор
Тук няма никакви кулиси,
ни мизансцен, нито декор.
Пред вас застанал съм зависим –
един душевен стриптийзьор.
Ти, моя публика критична,
и съдия, и прокурор,
пред тебе само коленича –
един душевен стриптийзьор.
Пред теб заставам на колене,
отправям ти запитващ взор:
дали повярва ти във мене –
един душевен стриптийзьор.
Ревност
Аз затварям очи като миди,
щом съзра пред себе си влюбени.
Страх изпълва ме цял – да не видя
свойта обич жестоко погубена,
в жест познат да не би да усетя
нещо друго, напомнящо Нея.
До премала пулсира сърцето,
а пък устните – те леденеят.
А страхът тънка мрежа изплита
и ме тласка по пътища тайни,
да надзъртам дори във душите
и да диря там биле нетрайно.
Аз изгарям, а всъщност изстивам.
Аз изстивам, а всъщност изгарям...
Медицината тук е безсилна,
диагнозата – толкова стара.
Очакващ радостта да те целуна,
опънат нерв съм аз и струна.
Безмълвни пак са моите врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти.
Покоя асансьора оглушава.
Прииждат стъпките, но отминават.
Мълчат, мълчат проклетите врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти.
И пак съм устрем аз, и пак съм трепет,
и пак съм сякаш сняг, прикътан в шепа,
и пак съм стон зад тъжните врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти.
Не идваш ти – в тъга сърцето плаче.
Не идваш ти – часовникът палач е,
а ешафод са сънните врати.
Не идваш ти, уви, не идваш ти.
Самота
Диптих
1.
В бяла стая – черен телефон.
В черно-бяла гама е животът.
Ставам цял вулкан от радост, щом
чуя твоя глас: „Прости..., защото...
Случиха се толкова неща...
Бях заета... Имах куп проблеми...".
Скъпа, аз съкровища не ща –
искам само час да бъдеш с мене...
Чак тогава ще ти кажа сам,
че гнети до лудост самотата...
...Бил градът голям, светът голям,
но без теб тъй пуста е земята.
2.
Картите редях –
дали ще звъннеш.
Пасиансът даде ми надежда...
...Само в моя сън се разпореждаш,
ала много бързо се разсъмна
Сантиментален блус
Като вятъра се скитах,
волно палещ – южен лъх.
Неусетно във мъглите
се прекърши моят дъх.
Ах, мъглите – недоверие,
влезнало като крадец...
Търся обич. Ще намеря ли?
Тръгвам пак, но накъде?
Кой е Живодар Душков
Живодар Душков е доцент към Русенския университет „Ангел Кънчев" (2010). Автор и редактор на художествени и научни книги, на научни статии, доклади, монографии, очерци, рецензии и др., отпечатани в национални и местни печатни медии.
Доц. Живодар Душков е член на съюза на Българските журналисти и на Съюза на учените. Има спечелени национални и международни награди.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
Добави коментар
Подобни статии:
По-стари статии:
|
