Той не може да е условен или частичен и не включва наследеното със завещание

Наследниците придобиват възможност да приемат или да се откажат от наследство със смъртта на своя наследодател. Наследството е съвкупността от всички имуществени права и задължения на наследодателя. Такива са: правото на собственост върху недвижими имоти и движими вещи, облигационни права, както и задълженията, с които е обременено наследството.

Причините за отказване от наследство може да са различни – в наши дни наследниците се отказват главно, за да не поемат дълговете, които евентуално наследодателят е натрупал; да не бъдат въвлечени в спорове по наследство при сложни роднински отношения; заради неясноти около наследството; дори и поради данъчни съображения.

Както бе споменато, наследството се открива с настъпването на смъртта на наследодателя. Наследници са лицата, определени от закона, а също и посочените в завещание от наследодателя.
Наследници по закон са преживелият съпруг/а, децата (брачни и извънбрачни), родителите, братята и сестрите (ако последните са починали, наследници са техните деца и внуци).

Не може да наследява само този, който не е заченат при откриване на наследството и който е роден неспособен да живее. До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Не може да наследява като недостоен този, който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в такива и други престъпления, отразени в Закона на наследството.

Наследството се получава от държавата, когато няма лица, които могат да наследяват, или ако всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат.

Наследник по завещание може да бъде всяко лице, включително и обществени организации, държавата, общината. Наследодателят може да се разпорежда в полза на други лица с не повече от половината от имуществото си.

Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие, тежест или срок – начален или краен.

Всеки наследник, независимо дали има това качество по силата на закона или по завещание, има право да се откаже от наследството си, както и от завета (разпореждания в завещанието – обикновено с определени части от имуществото). В случаите, когато едно лице е наследник и по закон, и по завещание, то може да направи отказ от наследството си по закон, но в същото време може да приеме завета, независимо, че е направил отказ от останалото наследство.

Наследникът може да се откаже от наследство, ако са налице следните две условия:
Първо, наследникът трябва да е дееспособен, т.е. да е навършил 18 г. и да не е поставен под запрещение. Последните могат да упражняват право на отказ чрез своите настойници и попечители, включващо и разрешение на районния съд.
Второ, наследникът не трябва вече да е приемал наследството нито изрично, нито мълчаливо. Като приемане на наследство се смята изваждането на удостоверение за наследници, плащане на данъци на имущество от наследствената маса и други подобни действия. Това обаче не включва случаите, в които наследникът, управлява наследствените имущества и упражнява владелчески искове за запазването им.

Отказът от наследство трябва да бъде направен с писмено заявление до районния съдия, в района на когото е открито наследството, и се вписва особена книга за приеманията и отказите от наследство, водена в районния съд.
Отказът, направен под условие, за срок или за част от наследството, не е валиден. Освен това отказът е окончателен и не може да се оттегли, не може и да се оспори поради погрешка.

Друг способ за загубване на качеството наследник е случаят, в който лице, което има интерес, поиска от районния съдия да призове наследника и да му определи срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството, т.е. не наследява.

Частта от наследството на отреклия се или на наследник, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, в случай че не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Кредиторите могат да предявят иск в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.

Ако наследникът почине преди да се е отказал от наследството, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател.
От друга страна обаче, в случай че наследниците се откажат от наследството на своя наследодател, то този отказ не обхваща правото им да получат частта, която би се паднала на наследодателя им, ако той беше жив в момента на откриване на наследството на неговия наследодател. Например, след смъртта на своя баща синът може да се откаже от наследството, което му се полага, но по-късно да приеме да наследи своя дядо.

Последиците и практическата полза от отказа от наследство най-общо са две: лицата губят право върху цялото си наследство, но и не отговарят за задълженията на наследодателя.

Има обаче някои изключения от горните общи правила и последици. Такова е положението при възстановяването на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Отказът на наследника е за правото върху тази наследствена общност, която му се предлага да наследи към момента на откриване на наследството, т.е. отказът не се прилага спрямо недвижими имоти, които са реституирани след отказа от наследство. Тези имоти са определени от Закона за наследството (ЗН) като „новооткрито наследство".

Призоваването на отказалите се наследници е към момента на смъртта на наследодателя. Делът им е същият, какъвто е бил делът им в останалото наследствено имущество, от което са се отказали. Ако при възстановяване на собствеността, направилите отказ наследници са починали, реституираните имоти ще бъдат наследени от техните наследници по общите правила на закона. Това са тези лица, които имат право да наследят и останалото имущество на отказалия се наследник. Кои са наследниците на отказалия се от наследството, се определя към момента на неговата смърт по действащия тогава наследствен закон.

За да се приложи чл. 91а ЗН трябва да са налице две условия.
Първото условие е отказът да е извършен след одържавяването на недвижимите имоти. Датата на отказа се установява от вписването му от районния съдия.
Второто условие е отказът да предхожда във времето възстановяването на собствеността върху имотите. Във връзка с това условие се налага и известно уточнение. Чл. 91а от ЗН има приложение за отказите, направени в периода от влизане в сила на реституционния закон и възстановяването на собствеността върху имота.

Без значение за прилагането на чл. 91а от ЗН е дали и как са уредени отношенията между наследниците относно другите имущества в наследствената общност. За тях отказът има правно действие. Например, ако е извършена делба, независимо доброволна или съдебна, тя запазва действието си.

Чл. 91а от ЗН няма приложение обаче, когато наследникът е направил отказ само по направения в негова полза завет. Такъв отказ е допустим и това не се отразява на общото наследствено правоприемство.

Докато чакате следващата тема, не се притеснявайте да задавате вашите въпроси на правна тема на Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. .

Авторката е адвокат в Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко"