Някои от добавките в храните са полезни, но те са изключение

Вероятно продавачите в супермаркета ме мислят за параноична, но рядко купувам храна, без да изчета етикета.
Разбира се, стига да мога – въпреки все по-строгите регулации, понякога буквичките на опаковките са толкова дребнички, че и дори орлов поглед не би могъл да се справи с тях. Какво да говорим за моите очи, уморени от многочасовото висене пред компютъра.

Освен четливостта обаче, остава и проблемът със съкращенията. Почти няма храна, за която да може да кажете, че разбирате съдържанието ѝ, освен ако не сте експерт. Или вманиачен по здравословното хранене.
Преди и аз не се интересувах особено, но изглежда с напредването на възрастта човек започва все повече да се тревожи с какво зарежда организма си и най-вече – какво сервира на своите деца.

Мен лично ме объркват съкращенията с Е. Почти никога не мога да запомня кое какво означава и дали изредените съставки не са вредни.
По принцип,

би трябвало всички добавки да са безопасни

Именно това е целта на цялата Е система – буквата Е в тази "кодировка" означава Европейски съюз, т.е., гарантира, че съставката е безвредна за здравето и е одобрена от Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) за използване в общността.

Не винаги обаче институциите са достатъчно строги, за да можем да пазаруваме без тревоги. Научни изследвания доказват, че някои от адитивите са вредни за здравето или могат да имат негативно влияние върху деца или хора, страдащи от хронични заболявания.

Как да се ориентираме тогава?
За щастие, в мрежата може да се намери достатъчно информация по въпроса, и дори и да не успеем да запаметим безкрайния списък от съкращения, поне ще знаем горе-долу какво означават и кои от най-често използваните адитиви да избягваме.
Самият номер в съкращението ни насочва към това за каква точно добавка става въпрос.
От Е100 до Е199 са оцветителите,
от Е200 до Е299 – консервантите,
от Е300 до Е399 – антиоксиданти и регулатори на киселинността,
от Е400 до Е499 – сгъстители, стабилизатори и емулгатори,
от Е500 до Е599 – регулатори на киселинността и анти слепващи агенти,
от Е600 до Е699 са подобрителите на вкуса,
от Е700 до Е799 – антибиотици,
от Е900 до Е999 – други, и
от Е1000 до Е1999 – допълнителни химикали.
Дотук – добре. Но тази информация, макар и лесно достъпна, все още не ме кара да се чувствам спокойна, похапвайки колбаси и наливайки се с безалкохолно. Какво още ми се налага да знам?

Антиоксидантите

се използват във всяка храна, съдържаща мазнини – от колбасите до майонезата. Тези добавки пречат на мазнините и определени витамини да се съединят с кислорода и по този начин продуктът да се развали. Не бързайте да си тръгвате, ако видите тези съкращения на етикета.

В групата на адитивите с номера от Е300 до Е399 има и полезни членове. Един от тях например е най-често използваният витамин С, наричан още аскорбинова киселина, и номериран под Е300.

Можете да смятате, че храната ви е безопасна и ако съдържа Е306, или витамин Е. По принцип, според независими организации, съкращенията между и Е301 и Е309 със сигурност не крият никакви неприятни изненади.
Не стои така въпросът обаче с E320 и Е321. Това е съкращение на поне за мен енигматично звучащата съставка бутил хидроксианизол. Смята се, че тя вероятно е канцерогенна, освен това може да доведе до хиперактивност при децата. Не се препоръчва и за астматици и хора, страдащи от алергии. Макар че, доколкото знам, не съм алергична към нищо, не бих рискувала с тези две Е-та.

Лимонената киселина,

криеща се под E330, звучи безопасно, но може да предизвика стомашни неразположения. Същото се отнася и за винената киселина, Е334.

Свикнали сме да предпочитаме продукти, на които пише „без консерванти". Затова е вероятно да избягваме всичко, съдържащо съкращенията от Е200 до Е299.
И с право. Всички храни, съдържащи съставки, номерирани от Е200 (сорбинова киселина) до Е203, могат да предизвикат главоболие и стомашни неразположения.

Освен тези оплаквания, бензоената киселина, номерирана под Е210 и често използвана в млечните и месни продукти, не се препоръчва за астматици и хора, страдащи от алергии. В допълнение към всичко това, тя може да предизвика хиперактивност при децата. Затова вече няма да купувам нищо, съдържащо съставки, номерирани от Е210 до Е219.

Адитивите с номера от Е200 до Е227 (серен двуокис) пък разрушават витамин В12, могат да причинят кожни проблеми, главоболия и стомашни неразположения.

Страхотиите не спират дотук

– всичко от Е230 до Е252 (бифенил и дифенил) причинява главоболия, стомашни неразположения и проблеми с кожата.

С две думи – не случайно предпочитаме продукти, на които пише „без консерванти".
А дали сме прави точно толкова внимателно да избягваме оцветителите?
Първи в групата се нарежда куркуминът – основната съставка на полезната подправка куркума. Ако на етикета видите номер Е100, не се безпокойте – куркуминът е не само безопасен, но дори полезен с антивъзпалителните си действия и свойството си да регулира кръвната захар.
Същият жълто оранжев цвят се получава и от Е102 (тартазин) и Е103 (алканин). Тези две съставки са забранени в някои западни държави, като освен че предизвикват хиперактивност при децата, трябва да се избягват и от хора, чувствителни към аспирин, астматици и страдащи от алергии.
Всъщност, по същите причини избягвайте и Е104, Е110 (жълто и оранжево), Е120, Е122, Е124 и Е127 (червено). Особено опасен е амарандът с черешов цвят Е123.

Опасната цветова палитра

продължава със сините Е131 и Е132, но зеленият Е140 е всъщност хлорофил и можете да го ползвате без никакви притеснения. Зеленият Е142 обаче е канцерогенен.

От сгъстителите, емулгаторите и стабилизаторите за безопасни се смятат E401 (натриев алгинат), E402 (калиев алгинат), и E403 (амониев алгинат).
Същото се отнася и за агарът – E406, и карагенан (Е407).
Внимавайте обаче, ако страдате от алергии и избягвайте Е413 – гуарът.

Подобрителите на вкуса се използват в широк кръг пикантни или сладки храни, като един от най-използваните е мононатриевият глутамат, с номер Е621. Най-често ще го намерим в супите, сосовете и колбасите. Има данни обаче, че той е токсичен. Предизвиква главоболия, стомашни неразположения и проблеми с кожата.

Самите подправки не се обозначават с Е,

тъй като подлежат на друг тип регулации. Производителите не са длъжни и да обявяват на етикета всички използвани подправки.

Един от най-тревожните въпроси обаче е свързан с подсладителите. Някои от тях, като аспартама (Е951), захарина (Е954) и ацесулфам-К (Е950) стават все по-популярни. Причините за това не се крият само в разпространението на диабета тип две, който принуждава хората да избягват захарта, нито в маниите за отслабване. Факт е, че тези добавки излизат на производителите значително по-евтино. Те са много интензивни и е достатъчно да се използва съвсем малко количество от тях, за да се постигне желаната сладост.

Дали като посягаме към колата лайт обаче не си правим лоша услуга?
Тестове показват, че ацефулфам К например може да повиши риска от раково заболяване, а освен това той съдържа метилов етер, който влошава работата на сърдечно-съдовата система, както и аспарогенова киселина — тя оказва възбуждащо действие и с времето може да доведе до привикване. Продукти, в които се съдържа този подсладител, не се препоръчват на деца, бременни и кърмещи жени.

За аспартама

(известен още като Nutrasweet) се предполага, че стимулира образуването на мозъчни тумори.
За него се твърди, че увеличава вероятността да заболееш от Алцхаймер и Паркинсон, и дори – да оглупееш. Използва се освен в някои разновидности на кола, пепси, фанта, също в лекарства, в дъвки и бонбони без захар, рекламирани широко точно с това си качество на "полезност". И каквито децата хапват по няколко на ден. Въпреки множеството предупреждения, включително и в резултат на сериозни научни изследвания, че аспартама е откровена отрова, засега тази добавка е одобрена за използване както в Европейския съюз, така и в САЩ. Някои учени ни успокояват, че използването ѝ в умерени количества не би трябвало да предизвика проблеми.

Преди години бях на интервю с председателя на Българската асоциация на производителите на безалкохолни напитки Милчо Бошев. Както си говорехме, между другото стана въпрос и за този подсладител. Попитах го дали наистина консумацията му може да се отрази на интелектуалните ни способности.

„Ами не – каза той. – Виж, американците от десетилетия го ползват и нищо им няма."
„Няма ли им?" – запитах със съмнение аз.
Той само повдигна рамене и се засмя. Няма да съдим умствените качества на друга нация, я.

Ясно е едно – макар че за много от използваните от хранителната индустрия адитиви се смята, че са потенциално опасни, те все още са разрешени за употреба. Опитите ми да бъда разумен потребител не ме успокоиха.

Дали да ходя на пазар с целия този дълъг списък от Е-та, и какво ми остава в крайна сметка да купя? А дори не сме споменали за нитратите, атибиотиците, и какво ли още не...
Така че просто ще забравя всичко това и ще си сипя една лимонада. Все пак, веднъж се живее, нали?