клуб50онлайн списание за активните хора над 50
Култура и забава

Читалищата: местата, където култура се прави заедно

Какво е читалище според закона, кога възникват първите през 1856 г., защо ЮНЕСКО ги отличава през 2017 г., как да намерим своето и как да станем член.

От Редакция на Клуб 50+Публикувано: 3 мин. четене
Читалището в Златица
Снимка: MrPanyGoff · CC BY-SA 3.0, източник

Много хора, израснали в България, пазят спомен от читалище: първата читателска карта, репетиция на хор, празник на селото в салона. Ето какво представляват по закон, откъде идват и как можем да се включим.

Какво е читалище

Законът за народните читалища, обнародван в „Държавен вестник“ на 22 октомври 1996 г., ги определя като традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Те са юридически лица с нестопанска цел. В дейността им могат да участват всички, без ограничения по възраст, пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.

Законът изброява и основните им дейности: библиотеки и читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки; любителско художествено творчество; школи, кръжоци, курсове, клубове, кинопрожекции, празненства и концерти; събиране на знания за родния край; музейни колекции; компютърни и интернет услуги. Читалищата не разпределят печалба.

Първите читалища

Според Уикипедия първите читалища възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано читалището, известно днес като „Еленка и Кирил Д. Аврамови“. В Лом читалището „Постоянство“ се премества в собствена сграда през същата година, а през пролетта Сава Доброплодни основава в Шумен читалището, което днес носи името „Добри Войников – 1856“. През Възраждането вече работят над 130 читалища, създадени с усилията на заможни и просветени възрожденци.

Отличието на ЮНЕСКО от 2017 г.

През 2017 г. „Българското читалище: практически опит за съхраняване на жизнеността на нематериалното културно наследство“ е вписано в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното наследство. В описанието си ЮНЕСКО отбелязва, че читалищата се създават от самите общности и са отворени за всички. Те са в центъра на предаването на традициите, а по-възрастните членове имат важна роля да привличат младите. Като пример за ново развитие организацията посочва местните центрове, в които се документират, архивират и предават знания и умения. Сред българските вписвания в списъците на ЮНЕСКО същата година е и традицията на Първи март.

Как да намерим своето

Министерството на културата поддържа публичен регистър на народните читалища, достъпен свободно и безплатно. В него можете да търсите по област, община и населено място или по име на читалище. Към октомври 2026 г. списъкът на регистрираните читалища наброява над 3700 записа.

След като намерите читалището в своя квартал или село, най-лесно е да отидете на място и да попитате секретаря или библиотекаря какви школи, клубове и състави има и кога са репетициите.

Как се управлява и с какви пари

Върховният орган е общото събрание, в което участват всички членове с право на глас. То приема бюджета и годишния отчет, избира настоятелството и председателя и определя размера на членския внос. Настоятелството има поне трима членове с мандат до три години.

Според закона средствата идват от членски внос, културно-просветна дейност, субсидия от държавния и общинските бюджети, наеми, дарения и завещания. Всяка година до 10 ноември председателите на читалищата в една община представят на кмета предложенията си за следващата година, а общинският съвет приема годишна програма за читалищната дейност.

Да станем член или доброволец

Законът познава няколко вида членове. Действителните членове са български граждани над 18 години, които участват в дейността, редовно плащат членски внос и могат да избират и да бъдат избирани. Спомагателните са до 18 години и имат съвещателен глас. Колективни членове могат да бъдат организации, фирми, кооперации и клубове, а почетни членове стават хора с изключителни заслуги към читалището.

Можете да се включите и без формално членство: в хор, танцов състав или театрална група, като помагате при празници и изложби или като предложите клуб по нещо, което умеете. Добре е първо да попитате настоятелството от какво има нужда читалището: понякога най-ценна е помощта в библиотеката или при подготовката на празник.

Източници

  1. Закон за народните читалища — Министерство на културата
  2. Регистър на народните читалища и читалищните сдружения — Министерство на културата
  3. Bulgarian Chitalishte (Community Cultural Centre): practical experience in safeguarding the vitality of the Intangible Cultural Heritage — UNESCO
  4. България в списъците на нематериалното културно наследство — UNESCO
  5. Читалище — Уикипедия

Вижте и това

Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.