клуб50онлайн списание за активните хора над 50
Култура и забава

История и традиции в кадър: живото наследство на България и как да го снимаме

Кои български традиции са в списъците на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, кога и къде можем да ги видим и как да ги снимаме с уважение към хората и обичая.

От Редакция на Клуб 50+Публикувано: 3 мин. четене
Маска на сурвакар от фестивала „Сурва“ в Перник
Снимка: Aladjov · CC BY 3.0, източник

България е малка страна, но е богата на история и на традиции, които са пазили духа на народа през вековете. Голяма част от тях не са в музеите, а живеят: пеят се, играят се, правят се с ръце всяка година. Затова са и чудесен обект за фотография. Ето кои от тях светът е признал за ценно наследство, кога можем да ги видим и как да ги снимаме така, че снимката да разказва, а не само да показва.

Българските традиции в списъците на ЮНЕСКО

ЮНЕСКО води списъци на нематериалното културно наследство: обичаи, песни, занаяти и празници, които общностите предават от поколение на поколение. Към днешна дата България има девет вписани елемента (ЮНЕСКО):

  • Бистришките баби – архаично многогласие, танци и обреди от Шоплука (2008);
  • Нестинарството – панаирът на Св. св. Константин и Елена в село Българи (2009);
  • Чипровските килими – традицията на килимарството в Чипровци (2014);
  • Сурова – народният празник в Пернишко (2015);
  • Фолклорният събор в Копривщица – като добра практика за представяне и предаване на наследството (2016);
  • Българското читалище – като добра практика за опазване на живото наследство (2017);
  • Обичаите, свързани с 1 март (2017);
  • Високото многогласно пеене от Долен и Сатовча в Югозападна България (2021);
  • Гайдите и свиренето на гайда в България (2025).

Кога и къде да снимате

Сурова в Пернишко, 13 и 14 януари. Празникът отбелязва Нова година по стария календар. През първата нощ групите сурвакари – мъже, жени и деца – излизат с маски и костюми, събират се на мегдана, палят огньове и закачат публиката. Сред ролите са водачът, младоженците, попът и мечката. На сутринта обикалят къщите, „женят“ младите двойки, а мечката „мачка“ хората за здраве. Семействата правят маските и костюмите цяла година, а възрастните учат младите на занаята (ЮНЕСКО). Освен шествието снимайте и тази подготовка: ръцете, които шият и лепят, разказват не по-малко от самата маска.

Нестинарството в село Българи, 3 и 4 юни. На празника на Св. св. Константин и Елена шествие отнася иконите на светците до аязмо за светена вода. Кулминацията е през нощта, когато нестинарите играят боси върху жарава, а зрителите стоят в мълчалив кръг около огъня под звука на свещения тъпан. Някога обредът се е правел в около трийсет села в Странджа. Днес е останал само в Българи, село с около сто жители, което всяка година посреща хиляди гости (ЮНЕСКО). Тук най-важното правило е да не пречите: кръгът около огъня е част от обреда.

Съборът в Копривщица. Първото издание е през 1965 г., а през 2010 г. в него участват около 18 000 изпълнители. Участниците минават през подбор в областите, които издирват и нови традиции. Изпълненията се записват от учени за архиви като тези на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ЮНЕСКО). Съборът е рядък шанс да видите на едно място носии и песни от цялата страна.

Мартеницата, 1 март. Червено-белият конец пази символично хората при прехода от зима към пролет. Носи се, докато човек види първото цъфнало дърво, лястовица или щъркел, и тогава се сваля (ЮНЕСКО). Мартеници, вързани по цъфнали клонки, са сред най-хубавите пролетни кадри.

Не забравяйте и най-близкото място: читалището в квартала или в селото. Там се пазят песни, носии и обичаи, които често не са попадали пред обектив.

Как да снимате с уважение

  • Питайте. Преди да снимате човек отблизо, особено възрастен, попитайте. Повечето хора се съгласяват с радост, а снимката става по-естествена.
  • Не пречете на обреда. Не влизайте в кръга, не спирайте шествието и не насочвайте светкавица в лицата на хората.
  • Снимайте детайлите. Ръцете на тъкачката, гайдата отблизо, шевицата на ръкава, хлябът на масата.
  • Снимайте и хората, които гледат. Публиката, децата, бабите на пейката също са част от празника.
  • Записвайте веднага кой, какво, къде и кога. След години точно надписът превръща снимката в документ.

Пазете снимките за след години

Една снимка става история едва когато я намерят и разберат и след нас. Подредете кадрите по празници и години, надпишете ги и направете копие на друго място. Как да го направите стъпка по стъпка, сме описали в материала как да си направим фотоалбум. А ако снимките събудят спомени, запишете и тях: вижте как да запишем спомените си.

Използвани източници

  1. Bulgaria – elements on the Lists of Intangible Cultural Heritage — UNESCO
  2. Surova folk feast in Pernik region — UNESCO
  3. Nestinarstvo, messages from the past: the Panagyr of Saints Constantine and Helena in the village of Bulgari — UNESCO
  4. Festival of folklore in Koprivshtitsa: a system of practices for heritage presentation and transmission — UNESCO
  5. Cultural practices associated to the 1st of March — UNESCO

Прочетете още

Текстът следва публичните източници по-горе; ако видите разминаване с тях, пишете ни. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.