Левски в спомените и стиховете на съвременниците: Захари Стоянов, Христо Македонски, Ботев и Вазов
Какво са писали за Васил Левски Захари Стоянов, Христо Македонски, Христо Ботев и Иван Вазов: точни цитати от „Записки по българските въстания“, спомените на Македонски и стиховете за Апостола, с източник за всеки.

Васил Левски не е оставил мемоари. Знаем го от писмата му, от документите на османския съд и от това, което са записали хората, които са го познавали или са живели в неговото време. Тук събрахме няколко от най-известните свидетелства и стихове за Апостола. Всички текстове са от XIX век и са обществено достояние, а цитатите са дадени дословно, със старинния правопис и думите на авторите.
Кратко за Левски
Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово на 18 юли. Годината традиционно се дава като 1837, но според по-нови изследвания вероятно е 1840. Той е идеологът и организаторът на Вътрешната революционна организация, която подготвя обща революция чрез мрежа от местни комитети. Заловен е в Къкринското ханче, осъден на смърт и обесен в София на 6 февруари стар стил, 18 февруари нов стил, 1873 г.
Прозвището „Апостола на свободата“ влиза в широка употреба през 80-те и 90-те години на XIX век. Голяма заслуга за това има Иван Вазов.
Христо Македонски: знаменосецът
Революционерът Христо Македонски описва в записките си годините на четите и легиите. За пристигането си в Белград той пише:
„В Белград заварихме Панайот Хитов с четата си, на която байрактар беше Васил Левски.“
Байрактар значи знаменосец. Белград е мястото, където през 1867–1868 г. българските доброволци се събират във Втората българска легия. Снимката горе е направена там през 1868 г.: сред другарите от легията е и Левски.
Захари Стоянов: „първото лице“
Захари Стоянов е участник в Априлското въстание и автор на „Записки по българските въстания“. Като млад Стоянов чува за Апостола от свой приятел, още преди сам да влезе в революционния комитет. Ето как предава разказа:
„Между другото той разказваше за някого си Васил Левски-Дяконът, който отдавна време ходел из България да проповядва бунт против турците, как той във всеки град си преправял името, на едно място се показвал търговец, на друго — свещеник, на трето — овчар и така нататък.“
За ролята на Левски сред емиграцията в Букурещ Стоянов пише:
„От 1868 г. Левски станал душата на тоя комитет. Той начесто дохождал в Букурещ от България и всичките членове гледали в неговото лице истински герой.“
И най-важното му заключение, което и днес обяснява мястото на Левски в историята:
„Васил Левски е първото лице, което започна да работи направо с народа. Ето защо неговият успех бе голям и по тая причина неговите заслуги са неоценими.“
Стоянов обяснява, че преди това уставите и прокламациите на Раковски са били познати само на няколко души във Влашко, а народът в българските земи не е знаел за тях. Левски пръв обикаля самите български градове и села и създава комитети там.
Христо Ботев: „О, майко моя, родино мила“
Ботев и Левски се познават лично в Букурещ. Стихотворението „Обесването на Васил Левски“ е последното, което Ботев пише. Според бележката в Уикиизточник то е създадено вероятно в края на 1875 г. и е отпечатано в „Календар за 1876 година“ под образа на Левски.
Малко известен факт е, че стиховете, които всички учим в училище, са във вариант на Захари Стоянов. Ето първата строфа в този вариант:
„О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш?“
А така звучи същото място в авторския вариант на Ботев:
„О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скръбно плачеш?“
Стихотворението завършва с призива:
„О, майко моя, родино мила, Плачи за него, кълни съдбата!“
Иван Вазов: скиталецът с хиляда лица
В „Епопея на забравените“ (1881 г.) Вазов посвещава на Левски първата ода от цикъла. Той разказва как дяконът напуска манастира, защото „манастирът тесен“ е за душата му, и как девет години обикаля поробената страна. Вазов рисува същия образ, който описва и Захари Стоянов: човек, който сменя облика си, за да не го познаят.
„Той беше скиталец и кат дете прост и като отшелник живееше в пост.“
И малко по-нататък:
„Тая заран млад е, довечера стар, одеве търговец, сега просяк дрипав, кога беше нужно — хром, и сляп, и клипав“
Одата стига до бесилото и го превръща в символ:
„О, бесило славно! Теб те освети смъртта на геройте. Свещено си ти.“
Защо тези свидетелства са ценни
Стоянов, Македонски, Ботев и Вазов пишат за Левски от различно разстояние. Македонски го е виждал в Белград. Ботев го познава лично. Стоянов пише по разказите на хора от комитетите. Вазов идва най-късно и превръща спомена в епос. Затова, когато четем за Левски, е добре да разграничаваме кое е свидетелство, кое е преразказ и кое е поезия.
Пълните текстове са свободно достъпни в Уикиизточник. За друг революционер от същото време, когото песента направи легенда, вижте материала за Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Източници
- Захарий Стоянов, „Записки по българските въстания“, том I, „Българският революционен комитет“ — Уикиизточник
- Записки на Христо Македонски, глава 5: „Много скитане за малка полза“ — Уикиизточник
- Христо Ботев, „Обесването на Васил Левски“ (авторски вариант и вариант на Захарий Стоянов) — Уикиизточник
- Иван Вазов, „Левски“ („Епопея на забравените“, 1881) — Уикиизточник
- Васил Левски — Уикипедия
Още по темата
Източниците на фактите са изброени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.