Кратка история на книгата: от глинените плочки до е-книгата
Глинени плочки, папирус, кодекс, ръкописи, Гутенберг и първите български печатни книги – „Абагар“ (1651) и „Неделник“ (1806): кратка история на книгата.

Книгата не се е появила наведнъж. Тя минава през глинени плочки, свитъци от папирус, страници от пергамент и печатна преса, докато стигне до джобното издание и до екрана на четеца. Тук са главните етапи от този път и мястото на българските книги в него.
От глина до кодекс
Шумерски клинописни знаци върху глинени плочки има още от XXVI в. пр. Хр. Писарят натискал острието си във влажна глина, а понякога плочката се изпичала, за да издържи по-дълго. Египтяните пишели върху папирус, направен от притиснати ивици на едноименното растение. Най-ранните сведения за него са счетоводни записи от около 2400 г. пр. Хр. Дълго време основната форма на книгата е свитъкът: с него си служат гърци, римляни, евреи и китайци.
Първото писмено споменаване на кодекса, книгата със страници, които се прелистват, е у римския поет Марциал в края на I в. Той се разпространява през III–IV в., особено сред християните. Предимствата му са ясни: може да се пише от двете страни на листа, лесно се носи и страницата се намира бързо. След падането на Рим през V в. папирусът става труден за намиране и основен материал е пергаментът, обработена животинска кожа.
През Средновековието книгите се преписват на ръка, най-често в манастирски скриптории. Затова са скъпи и редки: манастирска библиотека обикновено има десетки до около сто книги, а през IX в. най-големите сбирки стигат до около 500 тома.
Български ръкописи
В България книжовността се разгръща с Преславската школа. Княз Борис I основава първото книжовно училище през 885 или 886 г. в Плиска, а след 893 г. цар Симеон I го премества в новата столица Преслав. Там през 890-те години е създадена кирилицата. Преслав остава основен книжовен център на славянския свят до 971 г., когато византийският император Йоан I Цимисхи го разорява.
От тази епоха е „Златоструй“: сборник от избрани слова и поучения на Йоан Златоуст, съставен в Първото българско царство при Симеон I. До днес са запазени около десет преписа в две версии, кратка с 80 и разширена със 136 произведения.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ пази около 1700 ръкописа, от тях около 1500 са славянски. Най-старият в славянската сбирка е Енинският апостол от XI в.
Със световно признание е Четвероевангелието на цар Иван Александър. Монахът Симеон го преписва през 1355–1356 г. на среднобългарски език: 268 пергаментови листа с текста на четирите евангелия и над 360 цветни миниатюри. След падането на Търново през 1393 г. книгата е отнесена в Молдова, през XVII в. я има в атонския манастир „Свети Павел“, а през 1837 г. англичанинът Робърт Кързън я получава там. Семейството му я пази до 1917 г., когато е дарена на Британския музей. Днес тя е в Британската библиотека, а от 2017 г. е вписана в регистъра „Памет на света“ на ЮНЕСКО по предложение на България и Великобритания (ЮНЕСКО).
Печатът
Печатането с гравирани плочи започва в Китай. Най-старата известна книга, отпечатана така, е „Диамантената сутра“ от 868 г. Около 1045 г. Би Шън прави подвижни букви от глина, но нито една не е оцеляла. В Европа около 1450 г. Йоханес Гутенберг в Майнц разработва преса с подвижни метални букви.
Най-известната му книга е Библията – латинският текст на Вулгатата, подреден най-често на две колони с по 42 реда на страница. Печатането ѝ вероятно е завършило в края на 1455 г., а главните букви и заглавията са оцветени на ръка (Библиотека на Конгреса на САЩ). Учените смятат, че тиражът е бил между 160 и 185 екземпляра, около три четвърти от тях на хартия, а останалите на пергамент.
Първите български печатни книги
Кирилски книги се печатат още в края на XV в.: Националната библиотека пази старопечатни кирилски издания като цетинските Осмогласник (1494) и Псалтир (1495) и Четвероевангелието на Макарий от 1512 г. Яков Крайков, чиито венециански издания са от XVI в., е наречен от библиотеката първият български печатар.
„Абагар“ излиза в Рим на 6 май 1651 г. Съставя и издава го Филип Станиславов, по-късно католически епископ на Никопол. Книгата е молитвеник и сборник с разкази, замислен като средство за католическо влияние сред българските павликяни. Има пет листа и девет дърворезби, а шрифтът е изработен от френския гравьор Робер Гранжон. Запазени са 17 екземпляра, един от тях в Националната библиотека в София. Библиотеката я описва като първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи.
„Кириакодромион сиреч Неделник“ на Софроний Врачански излиза през 1806 г. в Римник във Влашко (днес Râmnicu Vâlcea) и се смята за първата печатна книга на новобългарски език. Съдържа 94 неделни и празнични слова и поучения на около 530 страници, с дърворезби и украси. Повечето текстове са преводи от гръцки, а образецът е гръцкият „Кириакодромион“ на Никифор Теотоки. „Неделник“ е преиздаван в Нови Сад (1856), Букурещ (1865) и Белград (1868).
Меки корици и електронни книги
През 1935 г. започва британското издателство „Пенгуин“ с идеята за качествени книги на разумна цена. Основателят му Алън Лейн пуска първо десет заглавия на преиздадени книги и залага на големи тиражи, за да държи цената ниска. Книгите се продават и през необичайни за времето търговци, а в Британия името „Пенгуин“ започва да се свързва с меките корици.
Електронната книга има по-кратка история. През 1971 г. Майкъл Харт стартира проект „Гутенберг“. Първият му текст е Декларацията за независимост на САЩ, въведена в компютър в университета в Илинойс. Днес електронни книги се четат на компютри, таблети и специални четци, но основата остава същата като при глинената плочка: човек записва, а друг го чете.
Източници
- Книга — Уикипедия
- Абагар — Уикипедия
- Неделник — Уикипедия
- Четвероевангелие на цар Иван Александър — Уикипедия
- Златоструй — Уикипедия
- Преславска книжовна школа — Уикипедия
- Старопечатни, редки и ценни издания — Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
- Славянски и чуждоезични ръкописи — Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
- Gospels of Tsar Ivan Alexander — UNESCO Memory of the World
- The Gutenberg Bible — Library of Congress
- Gutenberg Bible — Wikipedia
- Our history — Penguin
- Paperback — Wikipedia
- Project Gutenberg — background
- Project Gutenberg — Wikipedia
Свързани материали
Материалът е подготвен от редакцията по публично достъпни източници, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.