Есента е лудост

поезия

01715.0

Normal_%d0%b2%d0%b5%d1%81%d0%b81

Есента е полепнала сладостно

по разлистени в мрака очи.

И е грях, и дискретност отдадена,

уловила с тих шепот лъчи.

 

Тя е лудост и стъпки във времето,

ветрен огън и хладен пожар.

Съхранила сърцето и стремето,

тиха пепел е лумнала в жар.

 

И надежда е сгушена в шепите,

с куп светулки във пъстрият свят.

Тази есен е лудо прошепната…

И е обич… И пристан… И бряг.


Създадена на 16.11.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари