След избирането на подаръка, не по-малко важна стъпка е поднасянето му.Най-учтиво е да го направим лично и то непринудено и естествено. Не би било красиво да го подарим нито с подчертана небрежност (като че ли нямаме нищо общо с него), нито с афиширане, като говорим много силно, за да чуят и видят всички какъв подарък правим.
Неуместно е и да скромничим при подаването на своя подарък: „Ама това е дреболия, толкова е малко, че ми е неудобно да ти го дам...“
Всъщност, когато един подарък, какъвто и да е той, е избран от сърце, никога не е неудобно да се поднесе. Разбира се, не бива и да възхваляваме изненадата си, изтъквайки нейните качества, че и цената: „Нали е прекрасен? Обикалях много, за да го намеря... Толкова ми харесва, че бих искал/а да го задържа за себе си...“
Не бива да прекаляваме в никакво отношение. Няколко прости думи казват всичко: „Знаех, че го искаш“ или „Надявам се, че ти харесва...“ А може и без думи – достатъчна е една сърдечна усмивка или прегръдка, ако сме близки.
Когато не поднасяме лично подаръка, а го изпращаме по куриер, трябва също да прибавим просто и непринудено писъмце или картичка. Желателно е да се пазим от патетични фрази, от пресилени излияния или шаблони. Нека го напишем просто...

Вход
Влез чрез Facebook
Регистрация 


Все още няма коментари