Лин Маргулис, жената, която промени разбирането ни за еволюцията
Лин Маргулис (1938–2011) е американска биоложка, според която митохондриите в клетките ни идват от бактерии. Животът ѝ, Гея и признанието.

Американската биоложка Лин Маргулис (1938–2011) налага идеята, че митохондриите някога са били самостоятелни бактерии (NCSE). Първата ѝ статия по темата е отхвърлена от около 15 научни списания. Днес същата идея е в учебниците (Уикипедия).
Детство и образование
Лин Петра Александър е родена на 5 март 1938 г. в Чикаго (Уикипедия). Още на 14 години постъпва в Чикагския университет (NCSE). Там взима и бакалавърската си степен (1957). После завършва магистратура в Университета на Уисконсин (1960). Докторат защитава в Калифорнийския университет в Бъркли (1965) (Уикипедия).
През 1957 г. се омъжва за физика Карл Сейгън, който по-късно става известен астроном. Имат двама сина. Бракът им свършва в средата на 60-те години. През 1967 г. се омъжва за кристалографа Томас Маргулис. С него имат син и дъщеря и се развеждат през 1980 г. Така Лин Маргулис отглежда четири деца (Уикипедия). По-късно казва, че човек просто не може да бъде едновременно добра съпруга, добра майка и учен от първа величина (Уикипедия). Големият ѝ син Дорион Сейгън пише научни книги и често работи заедно с нея (NCSE). За това как поколенията в едно семейство си помагат вижте и какво дават бабите на семейството според изследванията.
1967 г. и статията, отхвърлена около 15 пъти
През 1966 г. Маргулис започва работа в Бостънския университет (Уикипедия). Там пише теоретичната статия „За произхода на митотичните клетки“ (On the Origin of Mitosing Cells). Митотични наричаме клетките, които се делят по сложния начин, присъщ на растенията и животните. Около петнайсет научни списания отказват текста. Накрая го приема Journal of Theoretical Biology и той излиза през 1967 г. (Уикипедия). Петнайсетте отказа споменава и фондацията на Националния медал (фондацията на медала).
По онова време повечето учени смятат, че сложните клетки се развиват бавно, чрез много дребни промени в гените. Затова около десет години теорията почти не се обсъжда. Първата опитна подкрепа идва през 1978 г. от генетични изследвания. В началото на 80-те години идеята вече е широко приета (Уикипедия).
Какво е ендосимбиоза, казано простичко
Преди милиарди години по-големи клетки поглъщат по-малки бактерии. Не ги разграждат, а започват да живеят заедно с тях. С времето погълнатите бактерии стават митохондрии и дават енергия на клетката. По същия път при растенията се появяват хлоропластите. В тях става фотосинтезата. Те произлизат от цианобактерии, тоест от синьо-зелени водорасли (Уикипедия, симбиогенеза). За точните дати учените още спорят. Според едно често давано обяснение първото сливане е станало преди около 2,2 милиарда години, а второто преди около 1,6 милиарда години (Уикипедия, симбиогенеза). Иначе казано, в историята на живота сътрудничеството тежи колкото борбата за оцеляване.
Гея заедно с Джеймс Лъвлок
В началото на 70-те години Маргулис работи с британския учен Джеймс Лъвлок. През 1974 г. двамата публикуват в списание Tellus статията за хипотезата Гея. Според нея животът на Земята съществува от около 3,2 милиарда години. През цялото това време условията на повърхността остават близки до най-удобните за него. А през същия период слънцето е станало поне с 30% по-силно (Tellus). Двамата обясняват това така. Животът рано е започнал да влияе на средата си и оттогава сам я поддържа. Идеята дълго е спорна. Но кара учените да гледат на Земята като на система, която се регулира сама.
Книгите ѝ
Маргулис пише много, често заедно със сина си Дорион (NCSE). Първата ѝ голяма книга е „Произход на еукариотните клетки“ (Origin of Eukaryotic Cells, 1970). Еукариотни наричаме клетките с ядро, каквито са и нашите. По-късно излизат „Микрокосмос“ (Microcosmos, 1987, с Дорион Сейгън) и „Пет царства“ (Five Kingdoms, 1997, с Карлийн Шварц). Следва „Симбиотичната планета“ (Symbiotic Planet, 1998) (Уикипедия). Пише и „Придобиване на геноми“ (Acquiring Genomes) (NCSE). Ако разглеждате такава книга на английски, може да си помогнете с Гугъл преводач и камерата на телефона.
Признанието
Маргулис работи около 22 години в Бостънския университет. През 1988 г. преминава в Масачузетския университет в Амхърст. От 1997 г. до края на живота си е професор в катедрата по геонауки (Уикипедия). През 1983 г. е избрана за член на Националната академия на науките на САЩ (Уикипедия).
През 1999 г., на 61 години, получава Националния медал за наука от президента Бил Клинтън. Според фондацията на медала наградата е за няколко неща. Първо, за приноса ѝ към разбирането как живите същества се развиват, как са устроени и как еволюират. Второ, защото подтиква нови изследвания в биологията, климата, геологията и науките за планетите. И трето, заради дарбата ѝ на преподавател, който обяснява науката разбираемо. Същата година получава и наградата „Уилям Проктър“. През 2008 г. Линеевото дружество в Лондон ѝ дава медала „Дарвин–Уолъс“. През 2010 г. НАСА я отличава за обществен принос към астробиологията, тоест науката за живота във Вселената (Уикипедия). Че и след 50 години човек може тепърва да жъне плодовете на труда си, показва и текстът ни за причините да сме щастливи, че сме над 50.
До края тя остава неудобен събеседник. Критикува неодарвинизма, тоест възгледа, че еволюцията се движи главно от случайни промени в гените и естествения подбор. Дълго спори с Ричард Докинс. Той пък през 1995 г. хвали смелостта и издръжливостта ѝ в защитата на ендосимбиозата. Тя защитава и делението на живите организми на пет царства. Прави го дори когато повечето колеги вече приемат, че царствата са повече (Уикипедия). Учените, които отричат еволюцията, често изкривяват думите ѝ. Самата тя обаче отхвърля креационизма, тоест идеята, че видовете са сътворени наготово (NCSE).
Кога и как почива Лин Маргулис
Лин Маргулис почива на 22 ноември 2011 г. в дома си в Амхърст. Това става пет дни след мозъчен кръвоизлив (Уикипедия). Тя е на 73 години (NCSE).
Урок за упоритостта
Историята ѝ напомня, че отказът на петнайсет редакции не значи непременно, че идеята е грешна. Маргулис е под 30 години, когато статията ѝ най-сетне излиза. На 61 години получава най-високото научно отличие на страната си. Между двете дати има три десетилетия работа, доказателства и спорове.
Източници
- Lynn Margulis — Wikipedia
- Symbiogenesis — Wikipedia
- Lynn Margulis — National Science and Technology Medals Foundation
- Lynn Margulis dies — National Center for Science Education (NCSE)
- Atmospheric homeostasis by and for the biosphere: the gaia hypothesis — Tellus
Числата и твърденията в текста идват от източниците, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.