клуб50онлайн списание за активните хора над 50
Култура и забава

Ален Делон (1935–2024): ролите, които го направиха легенда

Ален Делон накратко: роден 1935 г., почина 2024 г. Ролите при Клеман, Висконти и Мелвил, наградите от Кан и Берлин и как го почетоха след смъртта му.

От Редакция на Клуб 50+Публикувано: Обновено: 4 мин. четене
Актьорът Ален Делон
Снимка: Nuță Lucian from Cluj-Napoca, Romania · CC BY 2.0, източник

Ален Делон е френски киноактьор. Зрителите го помнят с няколко роли, които се гледат и днес. Това са измамникът Том Рипли в „Жарко слънце“, Роко в „Роко и неговите братя“, принц Танкреди в „Гепардът“ и мълчаливият наемен убиец в „Самураят“.

Кой е Ален Делон накратко

Делон снима с големи европейски режисьори като Рене Клеман, Лукино Висконти, Микеланджело Антониони, Жан-Пиер Мелвил и Джоузеф Лоузи (българската Уикипедия). Взима наградата „Сезар“ за най-добър актьор, почетна „Златна мечка“ в Берлин и почетна „Златна палма“ в Кан (английската Уикипедия). По-долу филмите и наградите му са подредени по години.

Двата филма с Висконти

Първият им общ филм е „Роко и неговите братя“ от 1960 г., в който Лукино Висконти дава на Делон главната роля. Делон играе Роко Паронди, третия от петима братя. Семейството им идва от Лукания, в бедния юг на Италия, и се мести в Милано. На фестивала във Венеция същата година филмът печели Специалната награда на журито (английската Уикипедия).

Мелвил и „Самураят“

С режисьора Жан-Пиер Мелвил Делон снима три филма. Това са „Самураят“ (1967), „Червеният кръг“ (1970) и „Ченге“ (1972) (българската Уикипедия). Най-известен е първият. В него Делон е Джеф Костело, мълчалив наемен убиец в Париж, който внимателно си подготвя алибито. След едно убийство в нощен клуб полицията започва да го подозира. Тези, които са го наели, също искат да се отърват от него (английската Уикипедия).

Много режисьори по-късно се учат от този филм. Уикипедия посочва сред повлияните от него „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, „Леон“ на Люк Бесон, „Жега“ на Майкъл Ман и поредицата „Джон Уик“ (английската Уикипедия).

Още силни роли

През 1962 г. Делон играе при Микеланджело Антониони в „Затъмнението“. През 1969 г. снима при Жак Дере в „Басейнът“, а през 1984 г. при Бертран Блие в „Нашата история“ (българската Уикипедия). Френската Уикипедия добавя още няколко заглавия. Сред тях са „Mélodie en sous-sol“ (1963) на Анри Верней, където играе заедно с Жан Габен, и „Les Aventuriers“ (1967) на Робер Анрико с Лино Вентура. Там е и епизодът „William Wilson“ от „Histoires extraordinaires“ (1968), който режисира Луи Мал (френската Уикипедия).

Особено място има „Господин Клайн“ (1976) на Джоузеф Лоузи. В него Делон е не само в главната роля, но и продуцент, тоест човекът, който урежда парите и снимките. Действието е в окупирания Париж от януари 1942 г. и стига до юли същата година, когато хиляди парижки евреи са арестувани и събрани на едно място. Филмът печели три награди „Сезар“ за най-добър филм, за режисура и за декори. Делон е номиниран за най-добър актьор (английската Уикипедия).

Делон и фестивалът в Кан

Фестивалът в Кан пази на сайта си списък на филмите с участието на Делон. Негови филми са били в конкурса през 1961, 1962, 1963, 1968, 1976, 1990 и 1992 г. (фестивалът в Кан). Последните два са „Nouvelle Vague“ и „Le Retour de Casanova“.

Старите му филми продължават да се връщат на екрана. В раздела „Кан класик“ се прожектират реставрирани стари копия. Там са показани „Гепардът“ през 2010 г., „Жарко слънце“ през 2013 г., „Роко и неговите братя“ през 2015 г., а през 2019 г. „Господин Клайн“ и „La prima notte di quiete“. През 2025 г. „Mélodie en sous-sol“ е прожектиран на открито на плажа, в програмата „Кино на плажа“ (фестивалът в Кан).

Наградите

За „Нашата история“ Делон получава през 1985 г. наградата „Сезар“ за най-добър актьор. През 1991 г. е приет в ордена на Почетния легион, едно от най-високите френски отличия. На 45-ия Берлински кинофестивал през 1995 г. му връчват почетна „Златна мечка“ (английската Уикипедия).

През май 2019 г. фестивалът в Кан му присъжда почетна „Златна палма“ за цялата му кариера. Връчва му я дъщеря му Анушка Делон (английската Уикипедия). Съобщението на фестивала за наградата е от 19 май 2019 г. (фестивалът в Кан).

Последните години и сбогуването

В началото на 2024 г. Делон научава, че има лимфом, вид рак на кръвта. Почина на 18 август 2024 г. в дома си в Души, във Франция, със семейството си до себе си (английската Уикипедия). Погребан е на 24 август в частен параклис в имението си. Беше отказал държавна почит и официална церемония. На погребението присъстват около петдесет души, сред тях и трите му деца (английската Уикипедия).

Вечерта, в която почина, няколко френски телевизии пускат негови филми. Същото правят телевизии в Швейцария, Италия и Китай. Президентът Еманюел Макрон казва за него, че е нещо повече от звезда, че е френски паметник (английската Уикипедия). През октомври 2024 г. Парижкият съвет обсъжда да кръсти на него улица или обществена сграда. Петдесетата церемония на наградите „Сезар“ започва с почит към него (английската Уикипедия).

Ако тепърва искате да се запознаете с киното му, добре е да започнете от „Жарко слънце“, „Гепардът“ и „Самураят“. Пълната му филмография с българските заглавия има в българската Уикипедия. Кои негови филми са показвани в Кан, ще видите на сайта на фестивала.

Източници

  1. Alain Delon — Festival de Cannes — Festival de Cannes
  2. Alain Delon – Honorary Palme d'Or — Festival de Cannes
  3. Alain Delon — Wikipedia — Wikipedia
  4. Ален Делон — Уикипедия — Уикипедия
  5. Alain Delon — Wikipédia — Wikipédia
  6. Purple Noon — Wikipedia — Wikipedia
  7. Rocco and His Brothers — Wikipedia — Wikipedia
  8. The Leopard (1963 film) — Wikipedia — Wikipedia
  9. Le Samouraï — Wikipedia — Wikipedia
  10. Mr. Klein — Wikipedia — Wikipedia

Вижте и това

Източниците на фактите са изброени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.