Джинджифилът – билка и подправка: какво знаем за него
Откъде идва джинджифилът, как се използва в кухнята, какво показват изследванията за гаденето и други оплаквания и кога са нужни предпазни мерки.

Джинджифилът (Zingiber officinale) е подправка, позната на много кухни по света, и билка с вековна употреба в народната медицина. Използва се подземното му стъбло – коренището. Тук е събрано откъде идва, как се ползва в кухнята и какво казват официалните здравни източници за ползата и предпазните мерки.
Откъде идва
В дивата природа джинджифилът не е познат. Това е култивирано растение, което хората размножават чрез коренища от хилядолетия. Затова не е ясно къде точно е одомашнен: Оксфордският университет посочва Индия като вероятна родина, а в други източници се говори за Югоизточна Азия. Преселващи се народи от Южна и Югоизточна Азия го разнасяли едновременно като подправка и като лекарство.
Според Оксфордския университет арабските търговски пътища отдавна са го пренасяли на запад, а в Рим е бил в широка употреба повече от хиляда години преди XIII век, когато става важна подправка в Европа. През XVI век иберийските империи го пренасят в Западна Африка, Мексико и Ямайка.
Острият вкус идва от фенолни съединения, между които гингерол и шогаол.
В кухнята
Младите коренища са нежни, сочни и с по-мек вкус. Често се мариноват или се влагат в ястия. Зрелите са по-влакнести и по-сухи и обикновено се смилат на прах или се ползват като подправка. Коренището за прясна употреба се прибира след 4–5 месеца, а за сушени продукти – след 8–10 месеца.
В азиатските кухни джинджифилът е навсякъде: в индийския чай масала и в къри, в мариновани резенчета гари в Япония, в корейското кимчи, в китайски ястия с риба и месо. На Запад се свързва най-често със сладкиши и напитки – джинджифилов хляб, бисквити, джинджифилов ейл и бира. Правят се още чай, бонбони и вино.
Какво показват изследванията
Американският Национален център за допълваща и интегративна здравна грижа (NCCIH) е събрал данните в обзор за джинджифила. Картината е смесена:
- Гадене при бременност: джинджифилът може да помага.
- Гадене при пътуване: повечето проучвания не са показали полза. Европейската агенция по лекарствата (EMA) обаче описва праха от коренище като средство против гадене и повръщане при пътуване, на основата на клинични проучвания.
- Гадене при химиотерапия или след операция: не е ясно дали е полезно като добавка към стандартното лечение.
- Менструални болки и артроза на коляното: добавките може да помагат, но голяма част от проучванията за артроза са с ниско качество. Върху кожата джинджифилът не е показал полза.
За други приложения – подуване и газове, липса на апетит, леки ставни болки, настинка – EMA отчита само дългогодишна традиционна употреба, а не резултати от клинични проучвания. Ако стомашните оплаквания или липсата на апетит продължат над 2 седмици, а ставните болки над 4, агенцията съветва да се потърси лекар или фармацевт.
Важно е, че повечето проучвания са правени с добавки, а не с храна. От тях не може да се заключи какво правят няколкото резенчета в чая или ястието.
Предпазни мерки
NCCIH отбелязва, че джинджифилът е ползван безопасно в много проучвания при прием през устата. Страничните ефекти са коремен дискомфорт, киселини, диария и дразнене на устата и гърлото. По време на бременност добавките според NCCIH може да са безопасни, но трябва да се попита лекар, а за кърменето се знае малко. EMA е по-строга: съветва лекарствените продукти от коренище на джинджифил да не се ползват при бременност и кърмене. Не се препоръчват и за деца и юноши под 18 години при повечето показания, защото няма достатъчно данни.
За лекарствата картината е различна според източника. EMA пише, че към момента на оценката в литературата не са описани взаимодействия. Центърът за рак „Мемориъл Слоун Кетъринг“ (MSKCC) е по-предпазлив:
- добавките с джинджифил може да увеличат риска от кървене при хора, които вземат варфарин и други разреждащи кръвта лекарства или нестероидни противовъзпалителни средства;
- добавките се спират 2 седмици преди операция и се избягват при нарушения в кръвосъсирването;
- добавките се избягват и при камъни в жлъчката, защото може да усилят отделянето на жлъчка.
Храната е по-малко притеснителна: според центъра джинджифилът в обичайните хранителни количества изглежда без такива ефекти. Големи количества прясно коренище обаче може да пречат на слепването на тромбоцитите. NCCIH съветва всеки, който взема лекарства, да говори с лекар, преди да започне да приема билка.
Ако имате въпроси
Това е обща информация, а не лична препоръка. Ако вземате лекарства, особено разреждащи кръвта, имате камъни в жлъчката, очаквате дете или предстои операция, попитайте личния си лекар или фармацевта, преди да вземете джинджифил като добавка.
Източници
Свързани материали
Материалът е подготвен от редакцията по публично достъпни източници, посочени по-горе. Текстът не е преглеждан от лекар. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.